+359 894 42 11 61

Пенсия и трудов стаж

Alt text

На въпроса как се отразява прекъсването на трудовия/осигурителния стаж, е трудно да се отговори еднозначно. В този материал ще се опитам с някои примери и разяснения да отговоря на този въпрос до колкото е възможно.

Преди да започнем да говорим по темата как и по какъв начин ни се отразява прекъсването на стажа, е важно да си отговорим на въпроса каква е разликата между двете понятия.

Какво е трудов стаж? По смисъла на закона трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в КТ или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Какво е осигурителен стаж? За осигурителен стаж се зачита времето, през което  работниците/служителите са работили при пълното законоустановено за тях работно време и ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по–малко от минималния осигурителен доход за съответната професия.

Да обобщим с няколко думи, трудовият стаж е положения труд в съответствие с трудовия договор, а осигурителният стаж е трудовия стаж плюс внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение.

Според Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита:

  1. времето, през което лицата са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
  2. времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, когато възнаграждението на лицата, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
  3. времето, за което за лицата са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход;
  4. времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица;
  5. времето, през което лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.

За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето:

  1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;
  3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
  4. времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица;
  5. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.

След като уточнихме разликите между трудов и осигурителен стаж е важно да кажем, че един от параметрите в изчичисляването на пенсията от държавното общественно осигуряване (ДОО) е именно осигурителният стаж.

За да се покрие изискаването за придобиване право на пенсия по чл.68 ал.1 и 2 са необходими за тази 2021г. възраст - 61г. и 8м. и 36г. осигурителен стаж за жените и 64г. и 4м. и 39г. осигурителен стаж за мъжете, а до 2027 година необходимият осигурителния стаж ще стане съответно 37 години за жените и 40 години за мъжете. В тази връзка е важно да кажем, че за един толкова дълъг период от време, предвид многото неизвестни икономически и политически промени е трудно да контролираме или да осъществим перфектният сценарии кога е добре и кога не е добре да имаме прекъсване в осигуряването. Има няколко важни неща, които човек трябва да знае и спазва, за да може един ден да очаква справедлива пенсия според приноса, който е направил, ако въобще в днешно време може да се говори за справедливост в социалните системи както у нас, така и по целия свят.

На първо място трябва да знаем, че по сега действащата формула за изчисляване на пенсия от държавното обществено осигуряване (ДОО) всяка една година осигурителен стаж до навършване на възраста по чл. 68 ал.1 се умножава по коефициент 1,2 , а всяка година реално прослужен осигурителен стаж след навършване на пенсионна възраст без да сме се възползвали от правото на пенсиониране и след покриване на изискването за осигурителен стаж се умножава по коефициент 4.

Ето един пример, който нагледно да ни даде представа как се отразяват тези промени върху бъдещия размер на пенсията на дадено лице.

Да приемем, че мъж е на 64г. и 4м. (изискването за възраст по чл.68 ал.1 за 2021г.), има точно 40г. осигурителен стаж и е решил да се възползва от правото си на пенсия точно на датата. При това положение умножаваме 40г. * 1,2 =48% (осигурителен стаж).

Ако този мъж, обаче, е решил да работи още една година след придобиване на правото, без да се е възползвал от него, той би добавил още 4%, за да станат 52% (осигурителен стаж).

В първия случай ако приемем, че средномесечният осигурителен доход за страната 12м. назад (параметър 1 от формулата) е 1000лв. и индивидуален коефициент ИК (параметър 2 от формулата) е 1,3000, към датата на придобитото право, пенсията ще е в размер 1000*1,3000*48%=624лв.

Във втория случай, средномесечният осигурителен доход за страната 12м. назад (параметър 1 от формулата) остава 1000лв. (макар че във времето той расте неминуемо, но го оставяме без промяна, за да проследим влиянието само на осигурителния стаж), индивидуален коефициент ИК (параметър 2 от форумлата) е 1,3000 (без промяна), пенсията ще е с размер 1000*1,3000*52%=676лв. Ето как осигурителният стаж се отрази пряко върху размера на пенсията. Трябва да уточним, че тази разлика в размера на пенсията не би била толкова голяма за една година (52лв.), ако човек не е придобил право на пенсия по чл.68 ал.1 и 2 в двата примера по-горе, тъй като 40г. или 41г. осигурителен стаж преди навършване на възрастта ще се умножават по коефициент 1,2 или това би било съответно 48% или 49,2% осигурителен стаж и ефектът не би бил толкова голям.

Изводът, който можем да направим е, че колкото повече осигурителен стаж набираме през трудовия си живот, толкова по-голям размер на пенсията си можем да очакваме. Разбира се има и много други частни случаи, в които прекъсването/намаляването на осигурителния стаж в крайна сметка, не би дало сериозно отаржение на размера на пенсията, ако точно този период на осигуряване на лицето е неблагоприятен за неговия осигурителен доход като съотношение със средномесечния осигурителен доход за страната което би намалило чувствително индивидуалният му коефициент. В тези случаи, понякога прекъсването или липсата на осигуряване е компенсирано от по-големия индивидуален коефициент. Как обаче индивидуален коефициент се променя и отразява върху размера на бъдещата пенсия ще се спрем по-подробно в следващи наши материали.

Каква услуга търсихте?





Как оценявате сайта по отношение на:

Навигация
Функционалност
Изображения
Информация