Финалната отсечка... и заживели щастливо
След изготвяне на оценката на банковата служителка ѝ трябваше още около месец, за да подготви всички документи. Сещате се, че срокът, уговорен в предварителния договор, беше към края си, а белите коси в главата ми започнаха да нарастват забележимо… В някой от поредните телефонни разговори, тя ме увещаваше, че три месеца е кратък срок за отпускане и усвояване на ипотечен кредит. Сподели, че когато тя е взимала такъв кредит и е отнело 6 месеца. Колкото и да се опитвах, не успях да изпитам съчувствие към нея. Чудя се само как 19-те банки в България са успели да кредитират 10-те хиляди нови ипотеки за първото деветмесечие на 2019 година (по данни на агенцията по вписванията) с тази скорост на обслужване…
И както всяка друга история, и тази си има (в нашия случай щастлив) край.
След перипетиите по набавянето на документи, ни остана да изповядаме сделката и всяка от страните да поеме по пътя си. В уговорения ден и час, при уважаемата госпожа нотариус се събрахме една дузина хора, достатъчни за провеждането на една прилична сватба – ние двамата със съпруга ми, продавача и адвоката му, кредитния посредник, юриста на банката, представител на строителна фирма и нотариуса. Изслушахме прочит на всички документи, стиснахме си ръцете, подписахме и … заживяхме щастливо в очакване да се преместим (този път окончателно) в новия ни ДОМ😊
Тук можете да прочетете началото на историята:
Част 1: Да бъда…под наем или да не бъда?
Част 2: Сами ли да търсим апартамент или да се доверим на услугите на агенция за недвижими имоти?
Част 4: Как да изберем най-добрата оферта или защо да четем дребния шрифт?
КРАЙ